Изберете страница

За да Ви разкажем историята на Професионалната гимназия по текстил и моден дизайн – Варна, трябва да се върнем в 1889 г.

След Освобождението градът се развива като важен търговски, пристанищен и индустриален център. Изграждат се едни от големите памукотекстилни, корабостроителни и кораборемонтни предприятия в страната. Между 1883 и 1885 година през Варна е минавал прочутият Ориент Експрес. През 1890 г. се изграждат първите модерни морски бани на релси, което издига авторитета на Варна като дестинация за морско летуване.

Създават  се много женски благотворителни дружества, които процъфтяват с техните възпитателни и благотворителни институти, хуманна и културно-просветна дейност. По инициатива на д-р Кръстю Мирски – кмет на гр. Варна, и неговата съпруга Стефания Мирска през декември 1888 г. се основава Женско благотворително дружество „Майка“  с цел да подпомага и просвещава българската жена. Сред  дарителките е и княгиня Мария-Луиза Бурбон-Пармска, съпруга на княз Фердинад I.

През 1897 г. Дружеството открива и издържа Девическо занаятчийско практическо училище „Трудолюбие“.  Променя дружествения устав през 1928 г., като прибавя нов параграф за признаване и на жената на правата на човека и гражданина – равноправието.

Интересна е информацията за Елена Манова, която е първата дипломирана професионална модна дизайнерка в България. Тя произхожда от стар варненски род,  датиращ от Освобождението, и израства в семейството на Йосиф и Екатерина Манови, следва в институт по моден дизайн, кройки и шев в Париж (Франция) и специализира в Белгия, а след завръщането си в родния град се включва активно в дейността на ЖБД „Майка“.

През 1890 г. се увеличава съставът на дружеството и се изпълняват основните задачи на устава за приобщаване на по-голям брой варненски жени към организиран дружествен живот.

Дружеството отпуска стипендия на ученичката Мария Николова през 1891 г.,за да следва в Прага ръкоделие и домакинство и да се подготви за учителка в бъдещото практическо  училище.

По време на първото си посещение в Париж през 1892 г. братът на Елена Манова –  Атанас Манов, се запознава с мадам Жулиет Адам, директорка на известното периодично списание „La Nouvelle revue“.

Вследствие на видяното през 1893 г. се ражда идеята да се основе  и в България  едно чисто женско списание, редактирано от жени –  „Женский свят“ Ръководството му е поверено на по-голямата сестра на Манов – Теодора Ноева, която е изявена общественичка и подпредседателка на женското благотворително дружество „Майка“. По-малката, Елена Манова, редактира притурката „Домакиня“.  Въпреки че още от първия си брой е рекламирано като „редактирано от жени, за госпожи и госпожици“, първоначално материалите се списват основно от брата и двете сестри. Самият Манов пише немалко статии без подпис или използва преводни материали от европейски женски списания. Госпожа Жулиет Адам също оказва подкрепа и сътрудничи на списанието със свои статии.

Женските дружества  поставят ударение на   специалната просветна дейност – откриването и издържането на девическите професионални училища, където една от основните цели е да подпомагат способни ученички от бедни семейства.

През 1989г. Девическо занаятчийско практическо училище „Трудолюбие“ е  наименувано Професионално училище за девойки „Трудолюбие“. Материалът, изучаван в училището, е по програмата на Министерството на търговията, промишлеността и труда, отдел „Търговско промишлено образование“ съгласно всички изисквания за професионално образование.

Ученичките следват тригодишен курс на обучение, държат зрелостен изпит и след една година стаж се явяват на майсторски изпит пред Търговско-индустриалната  камара. Основната  цел е да се даде обща професионална подготовка на момичето и  една добра общообразователна култура  и естетика, която тя да пренесе в дома и семейството си.

Първата директорка на училището е Мария Шишманова, специализирала в Белгия. Следващата е Райна Попова, специализирала в Прага. От 1931 г. патронен празник на училището е 31 май. За кратък период от време професионалните училища минават под ведомството на Министерство на просвещението, като се изработват нови правилници и програми. През 1924 г. се създава Закон за Търговското промишлено образование, а девическите училища се връщат под ведомството и надзора на Министерството на търговията, промишлеността и труда.

През 1934 г. училище „Трудолюбие“ е преустроено в гимназия и получава името „Практическо занаятчийско училище“, като тригодишният курс на обучение става петгодишен. Учебната програма се разширява и се въвеждат нови учебни предмети: български език, сметководство с калкулация, търговска кореспонденция, професионално законодателство, готварство, история на облеклото, гимнастика и пеене. Изучават се етика на храненето и естетика на сервирането. В училището е образуван сборен хор под диригенството на Д. Илиев – учител по музика и известен по-късно като композитор.

По време на втория мандат на варненския кмет Михаил Колони дружеството подава молба да се разреши изграждане на собствена сграда. На 14 януари 1890 г. Общинският съвет отстъпва  общински терен  като дарение за изграждане на същата. През 1900 г. на площада в град Варна е се издига сградата на професионалното стопанско училище „Трудолюбие“, известна като дом „Майка“ (днес е Матроски клуб). Сградата е проектирана на един етаж от френския архитект Анри Пиер. Четиринадесет години по-късно  същата е надстроена с втори етаж и електрифицирана. В Стопанското училище „Трудолюбие“ се провеждат благотворителни инициативи с културно-просветителски характер: събиране на средства за построяване на паметник на Христо Ботев в град Калофер; екскурзии до паметника на Херман Шкорпил в Джанавара; организиране на маскен бал с домино. Посещават колективно новия драматичен театър, кино „Палас“ и почти всяка неделя специалното ученическо кино. Ежегодно, в края на всяка учебна година, на Петров ден, дружеството урежда голяма изложба на изработени предмети от ученичките на Стопанско училище „Трудолюбие“. Умело и с вкус подредените предмети будят възторг и възхищение с наистина великолепната си фина изработка. Дружеството взема неколкократно участие в мострената изложба  в град Варна с образци от училищната работа, в Милано – на международна изложба-базар и в София.

През 1939 г. ЖБД „Майка“ основава библиотека с читалня, за ползване от учениците всеки петък,  която през периода на дейността си събира 212 тома.

1939 г. – официално се честват 42 години от създаването на училището. През този период то е било ръководено от 8 директори и в него са преподавали 105 редовни учители и 67 лектори

1945 г. – училището е трансформирано в професионално с 4-годишен курс на обучение.

1959 г. – открива се Техникум по облекло с 5 –годишен курс на обучение. Фризьосртвото е сравнително млада професия. За първи път се открива тази специалност в София през 1956 г. Три години по-късно и във Варна се открива  Бръснаро-фризьорство.

1970 г. – техникумът е трансформиран в  Средно професионално- техническо училище по  облекло. Откриват се специалност – Конструктор- моделиер и Техник- технолог.

1.07.2000 г. – преобразува се в Професионална гимназия по текстил и моден дизайн